Обратна връзка |  Версия за хора с увреждания |  Български | English
Търсене в сайта  Търсене
Skip Navigation LinksНачало   Пресцентър   Изявления и интервюта

Интервю на министър Красен Кралев 21.07 ТВ+

21.07.2019
35621b.jpg

    - Здравейте, г-н Кралев! Ситуацията налага да започнем разговора с министър с необичаен въпрос – как се възстановявате от контузията? Какво казва по повод оперираното ви коляно проф. Хугат, под скалпела на когото са минавали футболисти за стотици милиони евро? 
    - Здравейте! Благодаря на въпроса! Възстановяването върви добре. Знаете, че съм упорит човек, който е минал през спорта и знае как да се бори. Беше много тежка операция, но за радост всичко върви по план. От няколко дни вече мога да се придвижвам без патерици и всичко е под контрол. Малко трудно е да намеря достатъчно време за рехабилитация, но се оправям някак си. 

    - Как върви „сезонната работа“ в спорта? Преди три години казахте в предаването „Код Спорт“, че „министър – това е един вид сезонна работа“. 
    - Разбира се, така е, малко метафорично казано, защото винаги на всеки един министър оставката му е в джоба. Без значение кое е правителството, много кратък е политическият живот в България. Много рядко може да повториш мандат. Мисля, че досега никой не е бил три пъти министър, единствено премиерът Борисов, да е жив и здрав, за трети път бе избран. Според мен, когато си наясно колко кратко е времето, с което разполагаш, за да реализираш идеите си, трябва да си изключително концентриран, да работиш много интензивно. Наистина четири години не са много дълъг период от време, когато трябва да направиш някакви промени и да реализираш идеи в толкова консервативна система, каквато е в спорта. Убеден съм и вярвам, че сме на прав път. Съдейки по последните резултати, мога да кажа, че „сезонната работа“ върви доста добре. 

    - Вярно ли е, че редовно си чатите в мрежата с най-актуалните ни спортисти? 
    - Поддържам контакт, защото иначе няма как да следя пулса в спортното семейство. Получавам много ценна информация от спортистите. Ако не си общувах с тях толкова пряко и директно, нямаше как да разбера колко тежки са условията за живеене и за подготовка в Белмекен. В резултат на това направихме сериозен ремонт, сменихме целия екип и в момента всички се чувстват прекрасно там. Положението наистина беше излязло тотално извън контрол, но се радвам, че намерихме правилния път. От друга страна, виждаме, когато има проблеми в някои федерации, конфликти между треньори и президенти. Няма как да получиш информация по друг начин. От трета страна, те имат нужда от подкрепа. Когато виждат, че имат близък контакт с министъра, мисля, че това им помага преди състезанията. Аз не съм кабинетен политик, обичам да работя на терен, обичам да ходя на тренировките на състезателите, да влизам в залите, в съблекалните – там, където се коват медалите. Много лесно е да отидеш да ги поздравиш и да се снимаш, когато се наредят на подиума. Но тази снимка трябва да си я заслужил, да си я изработил. Иначе няма никаква стойност. Понякога нашите противници в социалните мрежи публично казват, че „пак са се наредили за снимки“, но то не е само по наше желание. За самите спортисти е радостно, че държавата им засвидетелства уважение. Знаете ли как разбрах това нещо? През 2015 г. като се готвехме за първите европейски игри в Баку, борците ни, безспорно най-успешният ни спорт в българската история, бяха на подготовка в „Спорт Палас“ във Варна. Отидох да ги видя, седнахме на тепиха след като изгледах тренировката, говорихме си половин час. Беше изключително приятно и разбрах доста неща за техния начин на живот и за тренировките. И при мен дойде един възрастен човек и каза: „Шефе, аз съм от 35 години в борбата, но нито един министър не е идвал при борците – ни комунист, ни демократ. Ти си първият, който идва на тренировка.“ Представяте ли си? Ако не отидеш на тренировката на най-успешните си състезатели, как очакваш да имаш информация какво се случва в спорта? А какво да кажем за другите спортове? Много рядко са били посещавани. Не казвам, че никога не са ходили предишните колеги там, но това е мнение на човек, който очевидно е свързан дълги години с най-успешния ни спорт. Даде ми една насока, че очевидно и спортистите, и треньорите им имат нужда от по-близък контакт с тези, които взимат решения за тяхната съдба и се чувстват по-комфортно. Освен че ми е приятно, ми дава точна представа в какво състояние се намира всеки един спорт в държавата. Това минимизира потенциалните грешки, които бих могъл да допусна в работата си. 

    - Кои спортисти са най-емоционални, кои пишат най-дълги постове, кои са по-затворени? 
    - Не бих искал да го коментирам. Те са с различен манталитет, различни хора. Някои са по-експресивни, други са по-интровертни и по-концентрирани. Но искам да отбележа, че на мен ми носи изключително удоволствие общуването с тях, защото това ми помага да разбера какви хора са. 

    - Така се изгражда и едно доверие. 
    - И аз така го чувствам също. Когато работиш с даден човек и когато всичко върви наред, корабът си върви, вятърът е попътен и никой не гледа за какво става въпрос. Когато има криза и се случи проблем, тогава е важно да си до тях. Ще дам един пример от световното първенство по борба в Лас Вегас през 2015 г. Елица Янкова загуби в последните секунди на осминафинал. Аз прекарах около 30-40 минути с нея в залата на тепиха. Колеги ме питаха: „Защо се занимаваш с нея? Тя загуби.“ Отговорих: „Защото ще вземе медал от олимпиадата!“ Има характер, има сила и това го усещаш. Ако когато човекът е паднал и е в критичен момент, ние не сме до него, за какво сме! Не може само да стоиш в кабинета си и да взимаш решения без да си до спортистите и да се опиташ да им помогнеш. Имало е и много други подобни случаи. Може да коментираме състоянието на джудото преди шест-седем месеца. Имаме един от най-добрите джудисти в света. Преди олимпиадата в Рио Ивайло Иванов и Елица бяха с най-висок ранкинг в категориите си в спортовете си. Но имаше едно безобразно управление на федерацията. Президентът мачкаше и състезателя, и треньорите. Поддържах доста интензивна комуникация с тях. Ивайло, понеже ми имаше доверие, тогава ми се обади и обясни за какво става въпрос. Успяхме да се намесим, вече има ново ръководство. Виждате как за един месец момчето направо разцъфна. Както беше в криза, започна да побеждава в най-силните турнири. Има много спорове, някои твърдят, че хората, които ръководят спорта, да са дистанцирани, да са по-далече от състезателите. Моето убеждение е, че за да взимаш правилни решения, трябва да си близо до тях, да си имате доверие, да ти споделят някои неща, за да се нанесат корекции в ръководеното на федерациите и на спорта. 

    - Такова е времето – например в миналото е имало конкуренция от четири-пет души в категориите и ръководителите са били дистанцирани, защото ако не е единият, ще е другият. Сега, когато имаме по-камерен състав на националните отбори, може би този подход е по-правилен. Година преди Токио в каква кондиция е българският спорт? 
    - Мисля, че сме в по-добра кондиция, отколкото при предишните олимпийски игри. Като цяло би трябвало да разглеждаме нещата в два плана. Едното е състоянието на спортистите, с които сега ще участваме на игрите. Второто е състоянието на младежкия спорт, на детско-юношеските академии. Започваме да печелим медали при най-малките в спортове, в които въобще сме нямали отличия преди. Преди няколко дни взехме медал в конната езда, печелим медали в кану-каяка, в ловната стрелба. Преди няколко дни наградих младежите, които имат шанс дори да вземат квота за олимпийските игри. Видяхме подема при младежите на игрите в Буенос Айрес, т.е. имаме едно поколение, което готвим за следващите игри в Париж. Оптимист съм, че Българя я очаква едно добро бъдеще оттук нататък, защото в много спортове се забелязва подем. Една част са в тези, в които имаме сериозни традиции, а другите са в спортове, в които успехите са нова територия за България. Това означава, че в повече направления са работи добре. Един от критериите ни за олимпийските игри бяха европейските игри, които все още наричам пробни, тъй като не са се утвърдили в календара на големите федерации. На игрите в Минск в някои от спортовете като художествената гимнастика нивото е като на световно първенство. От големите сили отсъстваше само Япония. В бокса и джудото пък състезанията бяха с ранг на европейско първенство. Кану-каякът, спринтовите дисциплини, бадминтонът бяха шампионати на Стария континент. Конкуренцията в борбата също беше много силна. В леката атлетика пък участваха състезатели, които са много далеч от световния елит. Сравнявайки представянето си от преди четири години, виждаме, че има четири спорта – бокс и художествена гимнастика, които са традиционно силни за България, а в джудото и в каратето за първи път печелим медали. Преди четири години, колкото и изненадващо да беше, боксът и художествената гимнастика се провалиха на игрите в Баку. А сега имаме общо пет медала в художествената гимнастика и три в бокса. Нека не забравяме, че в художествената гимнастика преди четири години говорихме, че евентуално ансамбълът може да вземе медал на олимпийските игри. А сега имаме една зверска конкуренция в индивидуалното. Ръководството на федерацията е поставено пред един невъзможен избор. Вярвам, че ще вземем две квоти, но коя измежду Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн да отпадне? Те са в изключително равностойно положение. Единият месец едната е в по-добра кондиция, в другия втората. Вече започват да печелят победи над рускините. Виждаме колко много са напреднали през последните четири години. При бокса е същата работа. Преди беше епизодично - при мъжете почти нямахме успехи, при жените Станимира Петрова беше взела световна титла в неолимпийска категория. А сега можем да говорим за школа в женския бокс. Освен Даниел Асенов, който се надявам да се бори за медал, имаме Радо Панталеев и Петър Белберов, които при едно обективно и нормално съдийство, което се надявам да бъде осигурено на квалификационния турнир и на самата олимпиада, също могат да се борят за медали.

    - МОК ще администрира първенството. 
    - Разбира се. В бокса беше абсолютно престъпление случващото се при управлението на Ву, заедно с Гафур Рахимов. Извършиха се много тежки престъпления спрямо спорта на олимпийските игри, което стана пред очите на Томас Бах. Затова се наложи да отстранят изпълнителния директор на АИБА по време на турнира, което е безпрецедентен случай. Присъствал съм на такива куриозни случки на олимпийския турнир, но това беше дъното. Срам за този спорт, който е в олимпийските игри още от древна Елада. Когато се намесят такива престъпни фактори, спортът се губи и отива на заден план. Нашите спортисти много пострадаха по време на състезанията през последните четири години. Но се надявам това решение на МОК да бъде в наша полза. Ако има обективно съдийство, ние имаме по-големи шансове. Съвсем смело мога да кажа, че имаме школа в женския бокс, а вече и при мъжете започваме да връщаме позициите си. Не е само една птичка – Даниел Асенов, въпреки че той е най-успешният и безспорно най-талантливият и титулуван боксьор. Но и при другите можем да се надяваме на резултати. А в каратето – едно 18-годишно момиче, което ние в България дори не познавахме, през последните две години спечели всичко, което можеше да бъде спечелено! 

    - Ваша слабост – Ивет Горанова… 
    - Ами, харесвам я девойката, защото има нелек живот на истински боец. Тя излиза и побеждава. Видяхме в Минск как извоюва успеха във финала – точно когато трябваше, в последните секунди, след като губеше с 1:3. Това показва, че може да е малка на години, но има изключителен дух, стабилно подготвена е психически. В джудото Ивайло Иванов също можеше да вземе злато. Говорих с него точно преди битката, както и след нея. Просто подцени противника си на финала, нека това му е за урок. Всички тези неща, плюс това, че задържахме позициите си в борбата, в стрелбата имаме два медала… 

    - Вярвате ли на Мария Гроздева и на Антоанета Бонева в стрелбата? 
    - Аз вярвам и в двете, много добре ги познавам. Изключително много ги харесвам като личности, не само като спортисти. Но там трябва да имаш и късмет. Състезанието е убийствено, в рамките на секунди стреляш тези изстрели. Много тежко е напрежението – както може да се върнем с две титли от олимпиадата, така може да останем и без медал. Радващото е, че и двете са в добра форма, имат квоти. Мисля, че и тук съвсем спокойно можем да очакваме успешно представяне на олимпийските игри, въпреки че ситуацията е изключително тежка по време на финала и трябва много късмет. Всички състезателки са с много близки резултати. На игрите в Минск беше целият европейски елит, който пък е и водещ в световен мащаб. Китайки и корейки може да се намесят също в медалите на олимпиадата, но основният елит беше в Беларус. И нашите се представиха много добре. 

    - Естествено минахме през спортовете, остана и леката атлетика. 
    - Искам само да отбележа и борбата. Преди имахме една Станка Златева, която постигаше резултати, а през последните години вече имаме женска школа, която е на световно ниво. Мисля, че отстъпваме само на Украйна в Европа и на Япония в света. Ще дам елементарен пример – преди 20 години в САЩ и в Япония не се говореше за борба, но откакто ги вкараха в задължителната учебна програма в училища и университети, станаха световни сили. Работи се много сериозно с психолози, с огромни щабове. На олимпийските игри японците спечелиха четири златни медала в последните 15 секунди, което показва много сериозна подготовка. Нашите състезателки са на много високо ниво. Там имаме четири-пет момичета, които могат да вземат медали от всяко едно първенство. При една добра подготовка, да няма контузии, ако няма напрежение в отбора и бъдат оставени да работят на спокойствие, мисля че там може да имаме далеч по-сериозни резултати, отколкото при предните си представяния. За съжаление, проблемът е със свободния стил, който не може да намери правилния път, докато при класиците има две-три момчета – Кирил Милов, Даниел Александров и Айк Мнацканян. И тримата могат да ни донесат успехи на игрите, но не виждам такъв в свободната борба. Даже трудно ще успеем да преодолеем олимпийските квалификации в този стил. Там ръководството на българската федерация по борба трябва да вземе някакви мерки и да работят сериозно. В леката атлетика също в момента имаме квоти на Мирела Демирева, Ивет Лалова, много силни резултати през последната година има Радослава Мавродиева. Очаквам Тихомир Иванов и Габриела Петрова също да бъдат в оптимална форма и да влязат в битка за медалите. Те имат възможност да се борят да влязат във финал и оттам нататък зависи от подготовката. Мирела Демирева може би е с най-добри шансове. От олимпиадата насам поддържа много високо ниво в ранглистата. Миналата година на европейското първенство направи блестящо състезание, което показва, че тя психически е по-стабилна и по-добре подготвена от останалите състезателки. Така че и в леката атлетика имаме повод за оптимизъм. Щангите също. Мисля, че нашите щанги ще се върнат на олимпийската сцена подобаващо. Там ситуацията е много особена заради непрекъснати допинг скандали и заради опасността вдигането на тежести да бъде изхвърлено завинаги от олимпийската програма. Взеха се крути мерки и сега на олимпийските игри девет от най-мощните държави в този спорт имат право да участват само с по един мъж и една жена. Още четири-пет държави, между които и България, пак заради прегрешения в миналото, имат право на две квоти. И много малко са страните, които имат право на пълен набор от квоти – по пет при мъжете и жените. Там имаме уникален шанс за пробив. Не само Божидар Андреев, който е в най-добра форма до момента, но от младите имаме още Ангел Русев, Стилиян Гроздев, Георги Шиков, Васко Господинов. Всеки един от тях може да се пребори за квота и да влезе в голямата игра. Представете си – Русия трябва да изпрати един състезател в една категория, Китай също. Така веднага се освобождава място за нашите, тъй като конкуренцията ще бъде по-ниска. При момичетата също имаме шанс за достойно представяне. От таекуондото имам очаквания, въпреки че тази година се сринаха. Но миналата и по-миналата година имаха успехи на европейско и на световно ниво. За съжаление, през 2019 г. сме без призове, но при правилна работа, Калоян Бинев и Далаклиев имат шансове за добро представяне. Имаме и още спортове, които ще се преборят за квоти… 

    - Нека обърнем внимание на една специална тема – волейболът… 
    - Изрично го оставих без коментар до момента, защото там наистина положението е много особено. Преди няколко дни малко ме изненада изказването на г-н Лазаров, че нищо фатално няма да се случи, ако не се класираме. Ами, напротив, ще се случи! Защото през последните години няма друг спорт, в който държавата да е инвестирала толкова много средства – европейско първенство за мъже, световно първенство, квалификации, Световни лиги, не по един, а по два турнира… Това са много пари! За няколко години бяхме дали допълнително средства за клубовете преди световното първенство, малко да дръпнат, нещо да се направи. Да не коментирам предварително, но смятам, че там трябва да се направи много сериозен анализ, защото пропуснахме много голям шанс за спечелване на медал, ако не и титлата на европейското първенство. След това имаше много тежък срив на световното през миналата година и ми се струва, че там всички подходиха много несериозно към първенството – и състезатели, и треньори, и ръководството на федерацията. Просто участвахме заради това, че сме домакини, без никаква амбиция за спечелване на медали. Не се положиха усилия, а българската публика очакваше по-сериозно представяне. Затова даваме тези пари. Съвсем спокойно държавата можеше да инвестира тези средства в някой друг спорт. Разбира се, това е най-успешният ни колективен спорт. Винаги ще ги подкрепяме и ще работим с тях, но трябва да сме наясно какви са ни очакванията. Винаги към волейбола очакванията са по-високи, отколкото към останалите колективни спортове. Не само заради традициите, там държавата наистина полага огромни усилия. Много важно е не само за волейбола, а за българския спорт, България да има представител в колективен спорт на олимпийските игри. Бразилия не сме я побеждавали един или два пъти, а повече пъти. Миналата година спечелихме в Световната лига с 3:2 във Варна. Ако изтървем този шанс с домакинството ни, мисля, че на следващата квалификация ще бъде невъзможно да се класираме. Колкото и да изглежда труден мачът с олимпийския шампион, ако Пранди успее правилно да подготви психически състезателите, имаме шансове. Но трябва и ръководството на българската федерация по волейбол да постави ясно задачата, че е изключително важно за тях като федерация и за нас като българи този отбор да спечели мача и да се класира за олимпийските игри. Едно е, ако Данчо Лазаров казва това, за да намали очакванията и напрежението в отбора. Това е адмириращо, защото те знаят как да си ги подготвят. Понякога при големи очаквания и напрежение, следва провал. Ако го казва с тази цел – прекрасно. Но ако наистина го мисли, тогава вече имаме проблем.

    - По ваша инициатива държавата започна постепенно да се обръща с лице към футбола. Премиерът Борисов обяви, че е готов да подпомогне школите, но като че ли те не са готови да приемат тази помощ… 
    - Коментирали сме много пъти защо колективните спортове са пренебрегвани от държавата толкова много време. Още от средата на 70-те години, заради печеленето на медали на олимпийските игри, концентрираме вниманието върху индивидуалните спортове. С едни и същи пари може да спечелиш 12 медала в щангите и един медал във волейбола. Тогава са взели такова решене другарите, така се е получило. Само че след 1990 г. закъсняхме много с инвестициите си в колективните спортове. Нито водна топка, нито хандбал, нито баскетбол. Единствено във волейбола сме имали успехи и адекватно поведение. Футболът пък въобще беше зачеркнат от политиката на държавата. Е, как може да изискваш нещо от тези хора, да им поставяш цели и задачи, след като не им даваш нито един лев? А това е най-популярният и най-масовият спорт. Над 70 хиляди души са ангажирани активно да участват в различните първенства на БФС. Нула лева от държавата! Нула внимание! Само изискване, негативно отношение и презрение към тях! Те са други хора, различни, дайте да не се занимаваме! Усещал съм го докато бях президент на Черно море толкова дълго време. Променихме политиката от четири години. Държавата не знаеше какво се случва във футболния живот, въпреки че е спортът, който е най-много отразяван, най-добре покрит от медиите, най-широко дискутиран. Не знаеш в какво състояние са спортистите – нито деца, нито юноши, нито мъже. Гледаш резултати по телевизията, но не знаеш каква е причината да се стигне дотук. От четири години даваме над милион лева пряко за детско-юношеския футбол. Какво се постигна с това? Всяка година се правят лагери, на които се канят абсолютно всички елитни отбори, с всички възрастови групи. Наблюдават се, правят се изследвания, работят заедно, националните селекционери имат възможност да наблюдават практически всички състезатели в България в тази възраст. Има направени анализи и изводи, т.е. вече и Футболният съюз, и държавата сме наясно къде са грешките, допускани в подготовката на футболистите на клубно ниво. Основният проблем е в подготовката на децата по клубовете, а не при селекцията. Вече сме в състояние да направим, заедно с БФС, една програма за развитие на детско-юношеския футбол, с която държавата да се ангажира с по-сериозни инвестиции. Ако тръгнем да я изпълняваме, в рамките на четири-пет години бихме могли да говорим за някакви положителни резултати и че футболът ни е тръгнал в правилната посока. Всички са насочени към върха на айсберга – атакуват президента на БФС, националния селекционер, който сменяме през година-две, а то няма как да се променят нещата, ако не се промени работата в школите. Говорих с един от треньорите на националните гарнитури при юношите и го питах какво е видял на тези лагери от последните години. Каза, че технически сме на прилично световни ниво, тактически също. Но физически има четири-пет юноши от цялата страна, които са на средно европейско ниво. Виждате, че на Футболист номер 1 на България Кирил Десподов му трябва половин сезон да се аклиматизира в среден отбор в Италия, който се бори за мястото си в лигата, преди да получи доверието да попада в титулярния състав. И то не заради технически и тактически качества или пропуски, а само заради физическата подготовка. В момента знам, че се работи в БФС, заедно с чуждестранни експерти, да се направи такава програма. Имаме ангажимент да я презентираме пред правителството и тогава да се вземе решение. Трябва да изберем една от големите четири школи – Германия, Испания, Италия, Англия. Личното ми мнение е, че трябва да се насочим между Испания и Германия, защото Англия и Италия са далеч от нашия стил. Започнахме да инвестираме в много стадиони, не само в Първа лига, а във Втора лига също. 

    - И започнаха да се чуват мнения от типа на „имаме стадиони и зали, но кой ще бъде в тях“. Как гледате на тези коментари? 
    - От 2014 г. съм министър и от първия ден ме питат кога ще има нов национален стадион. Казвах, че не сме готови. Дайте да си оправим другата инфраструктура и стадиони, пък тогава да има национален стадион. Всички и по медии, и в разговори, и в социалните мрежи казваха, че трябва да имаме национален стадион. Сега има желание да направим два-три добри нови стадиона. Ама, защо правите нови стадиони? Кой ще ги гледа? Нали за да привлечеш повече хора, майките да водят децата си на мачовете, трябва да има подходящи съоръжения. 

    - Не всички в България са наясно какво представлява един такъв стадион, с кино, ресторанти, кафенета вътре, с наистина семеен сектор. Може би това не се обяснява на хората и те са крайни. На Запад ще ни се смеят, ако знаят, че бягаме от цивилизацията по този начин. 
    - Само преди няколко години, когато в Скопие беше Суперкупата на Европа, се нададе голям вой, че македонците могат да направят голям стадион, а ние не можем. Сега казваме, че четири града имат готовност, имаме желание да издигнем кандидатурата за домакинство на европейско или световно, заедно с още три балкански държави. Ама, стадионът е празен и никой не идва! Всичко е свързано – първо трябва да има инфраструктура, а след това тя да бъде използвана правилно. Вече сме свършили някакво количество работа. Направиха се много стадиони, може би не се обръща достатъчно внимание на всички инвестиции, които държавата прави в стадионите и в базите. Със зали сме перфектно подготвени. Имаме достатъчно зали, за да приемаме всякакъв вид първенства. Последната зала, която ще бъде завършена, „Арена Бургас“ също ще бъде венец на усилията в тази посока. Трябва да си завършим ангажимента със стадионите и да започнем с басейните в следващия мандат. 

    - Не е ли странно, че не бяхте поканен на срещата на вътрешния министър с реферите в „Дома на футбола“ в Бояна? Като бивш президент на футболен клуб вие отлично познавате материята и съдийския материал… 
    - За първата среща бях в отпуска. Обадиха ми се в последния момент, защото премиерът беше възложил на колегата Маринов да организира тази среща. Нямах възможност да присъствам, затова изпратих моя съветник Гошо Гинчев, който в детайли е запознат с футболната материя и е абсолютно наясно с нещата. Знам за какво е ставало въпрос. За втората среща с реферите – така е преценил министър Маринов, така е организирал срещата. Винаги съм готов да дам мнение, защото смятам, че познавам материята може би най-добре от всички колеги в правителството. Единственото, което виждам е, че се залитна в една посока реферите да бъдат изкарани като горките момчета, на които постоянно им оказват натиск. Те са най-невинните и чисти хора, които трябва да пазим. А процесът има две страни – като не искаш да вземеш и да ти дават, пак няма да стане. Така че малко по-внимателно трябва там да се пипа. Добре, ще пазим реферите от собствениците на клубовете. Но кой ще пази реферите от Съдийската комисия? Виждам, че Съдийската комисия е наравно с тях. Трябваше и те да бъдат извикани. Имайки опита и познанията от годините, когато съм бил във футбола, най-големите проблеми идват от Съдийската комисия, а не от собствениците на клубовете. По-рядко се получава директно обаждане от собственика на клуба, отколкото през комисията. Хубаво е, че това се взе като решение, защото всяко първенство и всеки мач започва със съмнения за съдийството, а това хвърля петно върху целия футбол.

    - Хората си мислят, че това е само ПР акция, докато не влязат в действие СРС-та и нещо не се получи. 
    - Мисля, че ще има СРС-та, ще има наблюдение върху този процес. Достатъчно ясно беше отправено предупреждението и от страна на премиера Борисов, и от страна на министър Маринов. Всичко е ясно, който разбрал, разбрал. Оттам нататък да не се сърдят, ако се докаже някаква намеса и влияние. Това е последно предупреждение, за да се изчисти съдийството от всякакви съмнения. В целия свят правят грешки, във всеки мач има грешки, но поне да не са тенденциозни и в полза само на един или два отбора. По време на цяло първенство може да проследиш в чия полза са бърка най-често. Това не е изкоренено никъде в света, въпросът е да се минимализира и да се възвърне доверие към феърплея в родния шампионат. 

    - Какво става с допинг лабораторията в София?
    - Много е тежък казусът, защото навремето като сме тръгнали да я правим, не сме питали Световната антидопингова агенция (WADA) дали си дава съгласието, за да тръгнем да инвестираме. В такова състояние са лабораториите в Беларус и в България. Инвестираме, правим лабораторията и следва ембарго върху даването на лицензи за европейски лаборатории. Това продължи много време и миналата година, когато бях в учредителния борд на WADA като представител на Европейския съюз, успях да се преборя. Беше лично моя кауза, но успях да ангажирам и другите колеги, това ембарго да падне. Преборихме се оттук нататък европейските държави да имат правото да инвестират в нови лаборатории, защото схващането в WADA беше, че трябва да е по географски принцип. В Европа има най-много, затова трябва да се спре инвестицията в нови лаборатории, а да се насочат към Африка и Азия, където са по-малко. Нашата концепция, която защитихме с колегите от Европейския съюз по време на дебата, беше че трябва да оставят лабораториите на конкурентен принцип. Примерно в Гърция има лаборатория, но кой е казал, че нашата в България няма да бъде по-добра? Нека ни дадат шанс да се докажем, пък тези, които са най-зле да отпаднат. Проблемът е, че минаха много години от инвестицията в тази лаборатория, техниката започва да остарява, не се работи, загубили сме инерцията. Другата пречка беше, че лабораторията няма право да бъде собственост на министерството, а тя е наша собственост в момента. Постигнахме споразумение със Софийския университет. Благодаря на проф. Герджиков, че прие СУ да приеме тази лаборатория. Ще успеем да прехвърлим чрез Министерски съвет собствеността на лабораторията на СУ, защото трябва да бъде независима от министерството. Поеха ангажимент да оперират с лабораторията и очаквам тази есен да бъдем посетени от комисия на WADA, която да даде началото на лицензионния период, който ще продължи три години. Но без да изчистим казусът със собствеността, няма как да поканя колегите от WADA да дойдат. 

    - Варно ли е, че сте имали предложение да станете шеф на WADA? 
    - Имаше такова предложение. Цялата есен мина в такива разговори с министри от различни държави и хора от елита на световния спорт, наблюдавайки работата ми в борда. Имаха желание и бяха сигурни, че ще се справя идеално с тази задача, но отказах. Първата причина бе, че бях обещал на полския колега, който спечели изборите, пълна подкрепа. Даже бяхме първата държава, която го подкрепи официално. Дадох обещание преди да получа предложение да се кандидатирам и нямаше как да пречупя думата си. Вторият сериозен аргумент беше, че имам да свърша доста неща тук като министър, които съм набелязал като програма, за да мога да си тръгна спокойно от това място. Ако бях избран за президент на WADA, трябваше да напусна министерското място. Поел съм ангажименти към премиера, имаме да свършим още много работа тук. За мен е по-важно да изпълня набелязаните цели през мандата, отколкото да търся друга реализация извън България. 

    - Да очакваме ли от Токио повече от традиционните три медала без титла, както беше в Лондон и в Рио? 
    - Когато тръгваме с голяма кошница, обикновено се връщаме с празна такава. Затова не искам предварително да се ангажирам с конкретни цифри за медали и за титли. Оптимист съм, досега имахме възможност да анализираме състоянието на спорта. Виждаме, че съвсем обективно резултатите към днешна дата показват, че имаме шансове за едно по-добро представяне. Това не е помпане на самочувствието, а обективна оценка. Една година преди олимпиадата нашите спортисти показват, че са изключително подготвени и имаме шансове. Оттам нататък трябва да се пазят от контузии, да влизат в оптимална форма, да получат квоти колкото се може по-рано, а да не чакаме до последния момент, защото да постигнеш два или три спортни върха в една година е невъзможно. В много от случаите спортистите са във върхова форма по време на олимпийските квалификации и пропускат самата олимпиада. Колкото по-рано вземем квотите, толкова повече се увеличават шансовете ни за медали в Токио. 

    - Все пак една прогноза? 
    - Няма да е сериозно, ако кажа някакви цифри. И вие няма да ми повярвате, че съм тръгнал в тази посока. Виждаме, че в 10-12 спорта нещата са много добре, има още 2-3, в които работят при младите, въпреки че нямат успехи при мъже и жени. Но дават заявка за много добро представяне в следващия олимпийски цикъл. Около 15 спорта в България наистина са запретнали ръкави и работят здраво и професионално. Там можем да очакваме сериозни резултати. За останалите остава да гледат те как работят и да си видят къде са им пропуските. Моите наблюдения са, че през последните години има федерации, които въобще не полагат никакви усилия. Напротив – раздирани са от скандали, от интриги. Безумни неща се случват в някои от спортовете като например колоезденето. Няма да коментирам какво се случи в шаха, в автомобилизма. Но говорейки за олимпийските спортове, давам пример с колоезденето – първата федерация, която фалира. И то заради задължения, които предишни ръководства са натрупали в годините. Гледаме всички федерации, които не работят, да бъдат с редуцирани финанси, за да може да има по-големи стимули за тези, които работят и съответно останалите да се стремят да влязат в групата на успешните федерации. 

    - А ние да си пожелаем да сме успешни на олимпиадата догодина! 
    - Дай Боже! Всички да са здрави, да нямаме контузени състезатели, защото малко са ни звездите, за да си позволим лукса да имаме контузени в олимпийската година.

 
Този WEB портал е създаден в рамките на Проект „Модерни практики и иновативно обслужване в сферата на младежкото развитие и спорта”, финансиран по Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд”
©2019 Министерство на младежта и спорта