Обратна връзка |  Версия за хора с увреждания |  Български | English
Търсене в сайта  Търсене
Skip Navigation LinksНачало   Пресцентър   Изявления и интервюта

Министър Красен Кралев пред в. "Монитор": Разглеждаме варианти за строеж на нов национален стадион

20.06.2019
35621.jpg

    -Г-н Кралев, какво се случва с изразеното от ЦСКА желание за нов стадион? 
    - Като собственик на имота в Борисовата градина, държавата застава зад идеята за изграждане на нов модерен стадион на мястото на „Българска армия“. Това е съвместен проект, в който собствениците на ФК ЦСКА са готови да инвестират. Единственият проблем на този етап е сегашният вид на Подробния устройствен план (ПУП) на Борисовата градина и към него са отправени възражения. 
    Предложенията на архитектите, изготвили предложението за ПУП, за съдбата и развитието на спортните имоти не съвпадат с намеренията на Министерството на младежта и спорта. Нашето предложение е да бъде изградено чисто ново съоръжение на мястото на сегашното. Стадионът няма да излиза извън границите на сегашното съоръжение. Капацитетът му може да бъде увеличен като се премахне лекоатлетическата писта. Типа реконструкция, който е предвиден в предложението за ПУП, е козметичен, повърхностен и няма по никакъв начин да спомогне за съживяване на съоръжението. Остава открит въпросът за паркинг към стадиона. 

    - Само от Столична община ли зависи решаването на този проблем? 
    - Подробният устройствен план е изработен и предложен след проведен конкурс от направление Архитектура и градоустройство на Столична община. Имаме възражения за крайния резултат от фактическото му съставяне, които са свързани със спортните имоти, намиращи се в Борисовата градина. В плана за регулация са предложени няколко урегулирани поземлени имота, в които съсобственици с държавата стават физически лица. Това не е редно. Нашето желание е всеки един спортен обект да има самостоятелно урегулиран поземлен имот. Всички наши възражения са изложени в определения срок към Столична община и НАГ и се надявам да бъдат отразени. 

    - Оставаме с впечатление, че има проблем с комуникацията между институциите относно спортните обекти в Борисовата градина... 
    - Няма проблем с комуникацията между нас и Столична община. По отношение на стадион „Българска армия“, стадион „Васил Левски“ и стадион „Юнак“ позицията на кмета Йорданка Фандъкова напълно съвпада с нашата. Реконструкция на стадион „Българска армия“ ще бъде извършена, като строителните дейности няма да излизат извън рамките на сегашния стадион. Стадион „Юнак“ ще се реконструира в първоначалния му вид като зимна пързалка. За стадион „Васил Левски” ситуацията е малко по-комплицирана. 

    - Каква ще бъде съдбата на националния стадион и предвиждат ли се инвестиции в него или ще се строи нов? 

    - По темата за националния стадион „Васил Левски“ също няма разминаване в позициите на ММС и Столична община. Обединени сме от идеята за изграждане на нов национален стадион. Столична община е предложила няколко терена, от които правителството трябва да избере един. Той трябва да има голяма прилежаща площ за паркинг, да са лесно достъпни и да не затрудняват трафика в града. 
    Ще продължим да поддържаме стадион „Васил Левски“ и да инвестираме в него, докато не се направи нов национален стадион, който да поеме функциите на сега съществуващия. Проблемът тук е, че конструкцията и трибуните на стадиона се намират в много лошо състояние, което изисква допълнителна поддръжка и инвестиции в него. Все още не сме решили каква ще бъде съдбата на този стадион след изграждането на нов, тъй като поддръжката на съоръжението е изключително скъпа и нерентабилна. 

    - Има ли развитие около общата балканска кандидатура за домакинство на европейско и световно първенство по футбол и на какъв етап стигна процесът по кандидатстване? 
    - Намерението за обща кандидатура дава силен знак в световен мащаб за политическа и икономическа стабилност от страна на Балканите към останалия свят. Тя показва, че в страните има готовност за екипна работа не само в областта на спорта, но и насочена към отстояване на политическите и икономическите интереси на региона. 
    Подписан е Меморандум за разбирателство между четирите страни - Гърция, Сърбия, Румъния и България, който поставя началото на сътрудничеството и на инициативен комитет за общо домакинство на един от двата големи футболни форума. Предложих на своите колеги до края на 2019 г. окончателно да решим дали ще кандидатстваме за европейско или световно първенство. Към момента са проведени три официални срещи между четирите държави, предстои четвърта през септември в Букурещ. 

    - Какво се прави конкретно у нас във връзка с тези кандидатури? 
    - В България се организира и междуведомствена група, в която ще се включат представители от 13 министерства и 4 общини. Тя е необходима, тъй като трябва да подготвим голям обем от предварителна информация, да се даде държавна гаранция по време на кандидатурата и всички тези институции ще помогнат за този процес. 
    Първият етап е всяко от четирите министерства да изготви план по насоки на УЕФА, тъй като първо е Евро 2028. Поел съм ангажимента да подготвя доклад до министър-председателя до края на 2019 за общо състояние на държавата във връзка с кандидатстването – спортна, транспортна, летищна инфраструктури, хотелски бази, допълнителни спортни бази и др. 
    За момента България клони по-скоро към предложение за домакинство на европейско първенство, тъй като изискванията за инфраструктурата са по-лесно постижими. Около 70% от подготовката е свързана с построяването на нови съоръжения, като още при първите срещи беше обявено, че страната ни трябва да разполага с 4 стадиона. Това означава построяването или реконструирането на съоръжения. Единствените градове, които могат да отговорят на изисквания на ФИФА и УЕФА са София, Пловдив, Варна и Бургас. 

    - Има ли опасност България да бъде изключена от общата Балканска кандидатура, тъй като има най-сериозни проблеми със спортната инфраструктура? 
    - Няма подобна опасност, започнали сме пълната подготовка за проучване, имаме и подкрепата на премиера. Спортната инфраструктура е най-малкият проблем, тъй като тя лесно може да бъде изградена. Страната ни разполага с добра хотелска инфраструктура, летища, а необходимата спортна и транспортната инфраструктура до тогава ще бъде изградена. 
    Най-голямото предизвикателство пред страните домакини е политическата стабилност. Смело мога да кажа, че в това отношение България стои най-добре от всички 4 държави, които планираме да кандидатстваме за първенствата. В две от държавите - Гърция и Румъния, предстоят предсрочни избори, а големият въпрос сега е дали новоизбраните правителства ще продължат да поддържат този проект. 

    - Утре започват Вторите Европейски олимпийски игри в Минск. Обезпечен ли е българският отбор и какво очаквате от този форум? 
    - Това не са олимпийски игри, а игри, които все още се опитват да намерят своето място в международния спортен календар. Равнището им е по-ниско от това на европейско първенство, едва 4 спорта по време на състезанията имат статут на континентални шампионати - кану-каяк, бадминтон, джудо и бокс. 
    Нашият отбор е обезпечен напълно, по принцип организаторите заплащат на всички участници разходите за транспорт и престой. ММС е предоставило средства в размер на 350 000 лв. на БОК за подпомагане участието на делегацията ни за закупуване на представително спортно облекло и обувки, медикаменти, медицински застраховки и организационни разходи. 
    България ще бъде представена от 85 спортисти в 15 вида спорт, които ще премерят сили с едни от най-добрите атлети в Европа. Надявам се да нямат контузии, да дадат всичко от себе си и да ни зарадват с едно достойно представяне. 

    - Имахте намерение София да кандидатства за домакин на младежки олимпийски игри. Отказахте ли се от тази идея и защо? 

    - Кандидатурата на страната ни за Младежки зимни олимпийски игри през 2024 г. е реална и България има много големи шансове да спечели домакинство на този спортен форум. Не забравяйте, че предложението за това дойде лично от президента на МОК Томас Бах през септември миналата година. Оттогава съм водил няколко разговора на високо ниво в МОК и мога да ви уверя, че се гледа много положително на кандидатура от нашата страна. Последните отзиви, които получаваме от домакинствата в зимните спортове – Световната купа по ски, световното първенство по шорттрек, затвърждават това мнение. 

    - Как ще се справите с проблемите на Витоша? 
    - За да може България да кандидатства за домакинство на Младежки зимни олимпийски игри, ние трябва да сме решили проблема с несъответствието в законодателството ни и по-точно в плана за управление на Витоша и Закона за устройство на териториите. 
    Мога да ви уверя, че ние като министерство ще направим всичко възможно тези пречки да бъдат преодолени, защото моето лично мнение, на нашите експерти, пък и на цялата общественост в София, е, че реализирането на такъв проект за домакинство ще бъде от огромно значение и ще повлияе положително на икономическото състояние на столицата. За да бъдат приведени във вид съоръженията имаме пет години до 2024 г., но след една година МОК ще вземе решение, в коя държава да се проведат игрите. Ние няма как да кандидатстваме, ако това законодателство не бъде приведено в съответствие. Симпатиите са на наша страна. Имаме готовност за провеждане на състезанията на закрито, като в Боровец може да се изградят останалите необходими съоръжения – ски шанца, стадион за биатлон, трасе за ски бяганията и основните съоръжения за алпийските ски. 
    Надявам се в най-скоро време да стартира процесът за привеждане в съответствие на законодателството и да можем да обявим официално нашата кандидатура за Младежките зимни олимпийски игри 2024 г.

 
Този WEB портал е създаден в рамките на Проект „Модерни практики и иновативно обслужване в сферата на младежкото развитие и спорта”, финансиран по Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд”
©2019 Министерство на младежта и спорта